25.10.2011 г., 16:09

* * *

548 0 2

Магията на писането

 

В тоз живот на тебе се обричам

и ти си продължител на ръката.

В тайните ти искам да надничам,

завинаги дълбоко в сетивата.

 

Чрез теб видях два свята поотделно.

Ти грееше над каменната нощ.

Чрез теб разкрих загадки безпределни,

в словата има чудно страшна мощ.

 

Режисираш всяка дума, всеки трепет,

сред бурите, житейските моменти.

В простора на човешката душевност

твориш мелодия с различни елементи.

 

 Думите подреждат се в картини.

Многоцветна, многолика композиция.

Красотата на словесните предели

обогатяват всяка творческа амбиция.

 

Щом отваря се прозорецът към словото,

сълзи от радост бликат без съмнение.

По-скъпи от постелята на златото

и по-кратки от мига на сътворение.

 

Щом върна се към писаните размисли

и смело вдигна взор към хоризонта,

реално оживяват всички радости,

а речта ми преоткрива сто акцента.

 

 

1 ноември 2009 година

с. Драгоево

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...