25.10.2011 г., 16:09

* * *

547 0 2

Магията на писането

 

В тоз живот на тебе се обричам

и ти си продължител на ръката.

В тайните ти искам да надничам,

завинаги дълбоко в сетивата.

 

Чрез теб видях два свята поотделно.

Ти грееше над каменната нощ.

Чрез теб разкрих загадки безпределни,

в словата има чудно страшна мощ.

 

Режисираш всяка дума, всеки трепет,

сред бурите, житейските моменти.

В простора на човешката душевност

твориш мелодия с различни елементи.

 

 Думите подреждат се в картини.

Многоцветна, многолика композиция.

Красотата на словесните предели

обогатяват всяка творческа амбиция.

 

Щом отваря се прозорецът към словото,

сълзи от радост бликат без съмнение.

По-скъпи от постелята на златото

и по-кратки от мига на сътворение.

 

Щом върна се към писаните размисли

и смело вдигна взор към хоризонта,

реално оживяват всички радости,

а речта ми преоткрива сто акцента.

 

 

1 ноември 2009 година

с. Драгоево

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....