Колко малко им трябва на хората...
Още мъничко време за щедрост.
Лястовиче гнездо над прозореца
е самотния знак на Надеждата.
Днес дори да си здрав пак е много,
а е тънка житейската нишка.
Е какво пък, изтича животът.
Бърза бавно, съвсем нелирично.
Ъгловато тиктакат минути.
Декемврийско очакване рони
един лист календарен след други.
Толерантност към всички сезони
е ключът към пораснала мъдрост
дето късно узряла търкаля се
от детските очи до скут на възрастен.
Бог ни учи сега да прощаваме.
Раздалечава минути забързани
и сгрешени прогнози поправя...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
прекрасният ти акростих, мила Доче...
изпълва душата с надежда за доброта и милост..
радвам се, че те има...целувам ръката ти с поклон
пред светлата ти душа и великолепна поезия..
най-сърдечно..