* * *
Колко малко им трябва на хората...
Още мъничко време за щедрост.
Лястовиче гнездо над прозореца
е самотния знак на Надеждата.
Днес дори да си здрав пак е много,
а е тънка житейската нишка.
Е какво пък, изтича животът.
Бърза бавно, съвсем нелирично.
Ъгловато тиктакат минути.
Декемврийско очакване рони
един лист календарен след други.
Толерантност към всички сезони
е ключът към пораснала мъдрост
дето късно узряла търкаля се
от детските очи до скут на възрастен.
Бог ни учи сега да прощаваме.
Раздалечава минути забързани
и сгрешени прогнози поправя...
© Дочка Василева All rights reserved.
