26 дек. 2011 г., 01:40

* * *

1.3K 0 31

 

Колко малко им трябва на хората...

Още мъничко време за щедрост.

Лястовиче гнездо над прозореца

е самотния знак на Надеждата.

Днес дори да си здрав пак е много,

а е тънка житейската нишка.

Е какво пък, изтича животът.

Бърза бавно, съвсем нелирично.

Ъгловато тиктакат минути.

Декемврийско очакване рони

един лист календарен след други.

Толерантност към всички сезони

е ключът към пораснала мъдрост

дето късно узряла търкаля се

от детските очи до скут на възрастен.

Бог ни учи сега да прощаваме.

Раздалечава минути забързани

и сгрешени прогнози поправя...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • светло, благородно послание носи
    прекрасният ти акростих, мила Доче...
    изпълва душата с надежда за доброта и милост..
    радвам се, че те има...целувам ръката ти с поклон
    пред светлата ти душа и великолепна поезия..
    най-сърдечно..
  • Грешка е, че скоро не съм навестявала поетичната ти страница, защото винаги при теб намирам стойностни стихове! Нека добрината те следва през годината и продължава да те вдъхновява, Доче!
  • Благодаря на всички за милите думи.Бъдете здрави и много ,много щастливи през настъпващата 2012г
  • <a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-1271332455.html"><img src="http://s20.rimg.info/a73373139c03cfa757a49dd89d0f37d6.gif" ></a>
  • Много ми хареса! С пожелание за приятно и светло посрещане на новата година!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...