***
984
0
1
Колко много хора,
а в мене - болка-самота.
И не преболява...
Издигнах от нея в душата си храм.
Резбовах от същността на думите олтар.
Пред неръкотворната икона на надеждата
молитвено запалих свещ...
И те познах.
Ти единствен влезе в храма мълчешком.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Райкова Todos los derechos reservados
