6 sept 2011, 22:09

*** 

  Poesía » De amor
784 0 1

Колко много хора,

а в мене - болка-самота.

И не преболява...

Издигнах от нея в душата си храм.

Резбовах от същността на думите олтар.

Пред неръкотворната икона на надеждата

молитвено запалих свещ...

И те познах.

Ти единствен влезе в храма мълчешком.

 

© Павлина Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново си припомних онези прекрасни Мелнишки вечери... А сега се потапям в твоята поезия.
Propuestas
: ??:??