***
981
0
1
Колко много хора,
а в мене - болка-самота.
И не преболява...
Издигнах от нея в душата си храм.
Резбовах от същността на думите олтар.
Пред неръкотворната икона на надеждата
молитвено запалих свещ...
И те познах.
Ти единствен влезе в храма мълчешком.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Райкова Все права защищены
