6.09.2011 г., 22:09 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
676 0 1

Колко много хора,

а в мене - болка-самота.

И не преболява...

Издигнах от нея в душата си храм.

Резбовах от същността на думите олтар.

Пред неръкотворната икона на надеждата

молитвено запалих свещ...

И те познах.

Ти единствен влезе в храма мълчешком.

 

© Павлина Райкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново си припомних онези прекрасни Мелнишки вечери... А сега се потапям в твоята поезия.
Предложения
: ??:??