***
979
0
1
Колко много хора,
а в мене - болка-самота.
И не преболява...
Издигнах от нея в душата си храм.
Резбовах от същността на думите олтар.
Пред неръкотворната икона на надеждата
молитвено запалих свещ...
И те познах.
Ти единствен влезе в храма мълчешком.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Райкова Всички права запазени
