***

Poetry » Love

978 0 1

Колко много хора,

а в мене - болка-самота.

И не преболява...

Издигнах от нея в душата си храм.

Резбовах от същността на думите олтар.

Пред неръкотворната икона на надеждата

молитвено запалих свещ...

И те познах.

Ти единствен влезе в храма мълчешком.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Уенди (Бианка Габровска)

Отново си припомних онези прекрасни Мелнишки вечери... А сега се потапям в твоята поезия.

2011-09-10T22:30:36+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0