* * *
Още тичам сама по пътеките,
в сърцето тревата отъпкали.
Още чувам до себе си стъпките,
никога в мен не заглъхнали.
През изгреви тичам сред нощите.
Търся залези недогорели.
Все още ме мъчат въпросите,
тъй дълбоко в сърцето ми спрели.
Учудено гледам към мъдрите
как във всичко са вече прозрели,
а аз не достигнах до първите
всичко имали, всичко видели.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
