7 jul 2010, 10:22

* * *

  Poesía
713 0 9

Знам, че скоро ще си тръгнеш

и ще плача,

и ще ям много сладолед,

и ще прегръщам здрача

в търсене на теб.

Космична болка вляво

ще напомня

за изгубени вселени

и все ще ми е криво,

без да намирам

две зеници, уникални

с това, че отразяват само мене.

А аз съм суетна егоистка

и ако трябва,

не ще отпусна ръце от тази прегръдка.

„До  другата седмица”

е второто най-болно изречение

след  „ще се върна”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...