7.07.2010 г., 10:22

* * *

711 0 9

Знам, че скоро ще си тръгнеш

и ще плача,

и ще ям много сладолед,

и ще прегръщам здрача

в търсене на теб.

Космична болка вляво

ще напомня

за изгубени вселени

и все ще ми е криво,

без да намирам

две зеници, уникални

с това, че отразяват само мене.

А аз съм суетна егоистка

и ако трябва,

не ще отпусна ръце от тази прегръдка.

„До  другата седмица”

е второто най-болно изречение

след  „ще се върна”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...