Jul 7, 2010, 10:22 AM

* * *

  Poetry
712 0 9

Знам, че скоро ще си тръгнеш

и ще плача,

и ще ям много сладолед,

и ще прегръщам здрача

в търсене на теб.

Космична болка вляво

ще напомня

за изгубени вселени

и все ще ми е криво,

без да намирам

две зеници, уникални

с това, че отразяват само мене.

А аз съм суетна егоистка

и ако трябва,

не ще отпусна ръце от тази прегръдка.

„До  другата седмица”

е второто най-болно изречение

след  „ще се върна”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...