****

8 jul 2009, 17:05

Poesía

838 0 2

От раждането си човека

се бори със живота и света.

За глътка въздух, щастие, успехи,

попътен вятър с вдигнати платна.

И в таз борба понякога пропада

в бездънна пропаст, в яма с кал,

и изхода не вижда от дълбокото

но се води оцелял.

И ако слънчев лъч пробие тъмнината

и го огрее с свойта светлина,

тъй лекичко му става на душата,

че с надежда нова почва пак борба.

И всичко се повтаря отначало,

в този вечен кръговрат.

Днес - беден и отчаян,

утре - весел и богат!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

akonitin (Никодим Сертов)

2009-07-08T21:38:02+03:00

И кръговрата ние ще разкъсваме...
Незабравима (Кремена Стоева)

2009-07-08T20:43:46+03:00

Така си е, Звезделина!

Има места, на които може да пипнеш... Строфи, в които можеш да прибавиш още думи, за да не се губи ритъм. Поздрав!