8 jul 2009, 17:05

****

  Poesía
1.2K 0 2

От раждането си човека

се бори  със живота и света.

За глътка въздух, щастие, успехи,

попътен вятър с вдигнати платна.

И в таз борба понякога пропада

в бездънна пропаст, в яма с кал,

и изхода не вижда от дълбокото

но се води оцелял.

И ако слънчев лъч пробие тъмнината

и го огрее с свойта светлина,

тъй лекичко му става на душата,

че с надежда нова почва пак борба.

И всичко се повтаря отначало,

в този вечен кръговрат.

Днес - беден и отчаян,

утре - весел и богат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...