8.07.2009 г., 17:05

****

1.1K 0 2

От раждането си човека

се бори  със живота и света.

За глътка въздух, щастие, успехи,

попътен вятър с вдигнати платна.

И в таз борба понякога пропада

в бездънна пропаст, в яма с кал,

и изхода не вижда от дълбокото

но се води оцелял.

И ако слънчев лъч пробие тъмнината

и го огрее с свойта светлина,

тъй лекичко му става на душата,

че с надежда нова почва пак борба.

И всичко се повтаря отначало,

в този вечен кръговрат.

Днес - беден и отчаян,

утре - весел и богат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...