8 июл. 2009 г., 17:05

****

1.2K 0 2

От раждането си човека

се бори  със живота и света.

За глътка въздух, щастие, успехи,

попътен вятър с вдигнати платна.

И в таз борба понякога пропада

в бездънна пропаст, в яма с кал,

и изхода не вижда от дълбокото

но се води оцелял.

И ако слънчев лъч пробие тъмнината

и го огрее с свойта светлина,

тъй лекичко му става на душата,

че с надежда нова почва пак борба.

И всичко се повтаря отначало,

в този вечен кръговрат.

Днес - беден и отчаян,

утре - весел и богат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...