7 feb 2017, 20:01

* * * 

  Poesía » Otra
526 4 13

Аз ще мълча. Ти стреляй напосоки.

Отдавна раните ми не кървят.
И други думи грозни и жестоки
търпяла съм край мене да валят.
Отдавна съм оставила назад
на общото ни минало следите.
Остана само лепкав аромат,
но не и сълзи от тъга в очите.
Това, което беше - се стопи.
Потъна в прах. С усмивка го погребах.
Искаш война, а аз - спокойни дни.
И ще мълча. Ти напосоки стреляй!...
Сърцето ми претръпна. Загрубя.
Не го раняват хората, които
простили са се със човечността
и злоба е обсебила душите им.
Това, което имам - ще остане.
Една любов, като света безкрайна. 
Воювай сам... Доброто побеждава!
И няма как да го убиеш, няма!

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??