7.02.2017 г., 20:01 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
489 4 13

Аз ще мълча. Ти стреляй напосоки.

Отдавна раните ми не кървят.
И други думи грозни и жестоки
търпяла съм край мене да валят.
Отдавна съм оставила назад
на общото ни минало следите.
Остана само лепкав аромат,
но не и сълзи от тъга в очите.
Това, което беше - се стопи.
Потъна в прах. С усмивка го погребах.
Искаш война, а аз - спокойни дни.
И ще мълча. Ти напосоки стреляй!...
Сърцето ми претръпна. Загрубя.
Не го раняват хората, които
простили са се със човечността
и злоба е обсебила душите им.
Това, което имам - ще остане.
Една любов, като света безкрайна. 
Воювай сам... Доброто побеждава!
И няма как да го убиеш, няма!

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??