16 sept 2013, 19:28

* * * 

  Poesía
449 0 0

Копринените слънчеви лъчи,

опияняващо играят в твоите коси...

танцуваш с вятъра примамлива игра

ти, нежен ангел с дяволска душа.

 

Сърце изпълнено с разкош фалшив

с усмивка тайнствена и поглед див

протягаш мъничките си ръце напред

готова да разкъсаш всеки нов Човек.

 

Жестоки думи, изричайки ги с красота

не ще ме вържеш с измамните си правила.

Ти, малка крадло на човешките души,

прикриваща се с маска с каменни черти.

 

Уж тръпнеш и прекланяш се пред любовта;

уж си създадена от чиста светлина;

уж те възнасят хората с "добри" сърца,

а всъщност ти си долна лицемерна суета.

© Едита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??