16 sept 2013, 19:28

* * *

  Poesía
552 0 0

Копринените слънчеви лъчи,

опияняващо играят в твоите коси...

танцуваш с вятъра примамлива игра

ти, нежен ангел с дяволска душа.

 

Сърце изпълнено с разкош фалшив

с усмивка тайнствена и поглед див

протягаш мъничките си ръце напред

готова да разкъсаш всеки нов Човек.

 

Жестоки думи, изричайки ги с красота

не ще ме вържеш с измамните си правила.

Ти, малка крадло на човешките души,

прикриваща се с маска с каменни черти.

 

Уж тръпнеш и прекланяш се пред любовта;

уж си създадена от чиста светлина;

уж те възнасят хората с "добри" сърца,

а всъщност ти си долна лицемерна суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...