Sep 16, 2013, 7:28 PM

* * *

  Poetry
554 0 0

Копринените слънчеви лъчи,

опияняващо играят в твоите коси...

танцуваш с вятъра примамлива игра

ти, нежен ангел с дяволска душа.

 

Сърце изпълнено с разкош фалшив

с усмивка тайнствена и поглед див

протягаш мъничките си ръце напред

готова да разкъсаш всеки нов Човек.

 

Жестоки думи, изричайки ги с красота

не ще ме вържеш с измамните си правила.

Ти, малка крадло на човешките души,

прикриваща се с маска с каменни черти.

 

Уж тръпнеш и прекланяш се пред любовта;

уж си създадена от чиста светлина;

уж те възнасят хората с "добри" сърца,

а всъщност ти си долна лицемерна суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едита Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...