Копринените слънчеви лъчи,
опияняващо играят в твоите коси...
танцуваш с вятъра примамлива игра
ти, нежен ангел с дяволска душа.
Сърце изпълнено с разкош фалшив
с усмивка тайнствена и поглед див
протягаш мъничките си ръце напред
готова да разкъсаш всеки нов Човек.
Жестоки думи, изричайки ги с красота
не ще ме вържеш с измамните си правила.
Ти, малка крадло на човешките души,
прикриваща се с маска с каменни черти.
Уж тръпнеш и прекланяш се пред любовта;
уж си създадена от чиста светлина;
уж те възнасят хората с "добри" сърца,
а всъщност ти си долна лицемерна суета.
© Едита Георгиева Всички права запазени