лилия1 (Лиляна Тодорова)
5 300
18 nov 2008, 9:00

* * * 

  Poesía » Versos blancos
1536 0 6

Погълната от самотата,

седя и стихове редя

и питам се къде ли е зарита

една несбъдната мечта?

 

Една мечта, която ни говори

за искреност, за нежност, доброта.

Една мечта, която ни отвежда до планета,

където тя цари едничка - ЛЮБОВТА.

 

На таз планета е прекрасно.

Там има много, много светлина.

Струи и топлина разпръсква

за всички живи същества.

 

Хармонията там е съвършена.

Там няма мерзост, низост, нито злост

и лицемерът там не е на почит,

завистникът пък няма брат.

 

Там хората не са подвластни

на свойта мания за власт,

но спазват се великите закони,

които сам БОГ е сътворил

и с тях много СВОБОДА ни е дарил.

 

И странно е, че няма хаос,

няма варварски войни

и няма бедни, а всички са богати.

Там щедро изобилие цари,

но никой там и не посяга

да трупа чужди благинки.

 

А знаете ли таз планета

е досущ кат нашата ЗЕМЯ.

И изгревът е толкова пленяващ!

И таз златиста светлина,

която Слънце разпилява

над върхари и поля.

 

Гледка омагьосващо красива,

караща душата да се рее

из забравата на ВЕЧНОСТТА.

И залезът е с тез неповторими багри,

които карат те незримото да видиш

и ням поклон да сториш

ти пред СЪЩНОСТТА!

 

Само дето нашият живот

тук, на Земята, е като голям спектакъл.

Всеки има своя роля

и мъчи се да се придържа

към точния сценарий.

 

 

© Лиляна Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??