* * *
Погълната от самотата,
седя и стихове редя
и питам се къде ли е зарита
една несбъдната мечта?
Една мечта, която ни говори
за искреност, за нежност, доброта.
Една мечта, която ни отвежда до планета,
където тя цари едничка - ЛЮБОВТА.
На таз планета е прекрасно.
Там има много, много светлина.
Струи и топлина разпръсква
за всички живи същества.
Хармонията там е съвършена.
Там няма мерзост, низост, нито злост
и лицемерът там не е на почит,
завистникът пък няма брат.
Там хората не са подвластни
на свойта мания за власт,
но спазват се великите закони,
които сам БОГ е сътворил
и с тях много СВОБОДА ни е дарил.
И странно е, че няма хаос,
няма варварски войни
и няма бедни, а всички са богати.
Там щедро изобилие цари,
но никой там и не посяга
да трупа чужди благинки.
А знаете ли таз планета
е досущ кат нашата ЗЕМЯ.
И изгревът е толкова пленяващ!
И таз златиста светлина,
която Слънце разпилява
над върхари и поля.
Гледка омагьосващо красива,
караща душата да се рее
из забравата на ВЕЧНОСТТА.
И залезът е с тез неповторими багри,
които карат те незримото да видиш
и ням поклон да сториш
ти пред СЪЩНОСТТА!
Само дето нашият живот
тук, на Земята, е като голям спектакъл.
Всеки има своя роля
и мъчи се да се придържа
към точния сценарий.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Тодорова Всички права запазени
