Georgion
3 43

11 dic 2021, 7:20

7мочисленик

Poesía » Otra

610 0 0

Душата ми пуши своя седми грам.

Без срам в дима облян,

тръгвам сам натам...

Отвъд светлината...

Отвъд тъмнината...

Където и да е там.

Запътен към средата на безкрая

Няма да се предам.

Отвъд мразината...

Отвъд топлината...

Отвъд самия блян.

Отвъд дори пътя на съдбата.

От времето вян,

търся руините

да построя нов храм...

Но, за жалост,

усещам.

Знам...

Обит в студен целофан,

ме чака

само счупен порцелан.

За да съградя нещо

Ще трябва още да дам...

Още да дам... Още да дам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0