Georgion
3 43

11 dic 2021, 7:20

7мочисленик

Poesía » Otra

611 0 0

Душата ми пуши своя седми грам.

Без срам в дима облян,

тръгвам сам натам...

Отвъд светлината...

Отвъд тъмнината...

Където и да е там.

Запътен към средата на безкрая

Няма да се предам.

Отвъд мразината...

Отвъд топлината...

Отвъд самия блян.

Отвъд дори пътя на съдбата.

От времето вян,

търся руините

да построя нов храм...

Но, за жалост,

усещам.

Знам...

Обит в студен целофан,

ме чака

само счупен порцелан.

За да съградя нещо

Ще трябва още да дам...

Още да дам... Още да дам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0