Georgion
3 43

Dec 11, 2021, 7:20 AM

7мочисленик

Poetry » Other

603 0 0

Душата ми пуши своя седми грам.

Без срам в дима облян,

тръгвам сам натам...

Отвъд светлината...

Отвъд тъмнината...

Където и да е там.

Запътен към средата на безкрая

Няма да се предам.

Отвъд мразината...

Отвъд топлината...

Отвъд самия блян.

Отвъд дори пътя на съдбата.

От времето вян,

търся руините

да построя нов храм...

Но, за жалост,

усещам.

Знам...

Обит в студен целофан,

ме чака

само счупен порцелан.

За да съградя нещо

Ще трябва още да дам...

Още да дам... Още да дам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0