Dec 11, 2021, 7:20 AM

7мочисленик

  Poetry » Other
601 0 0

Душата ми пуши своя седми грам.

Без срам в дима облян,

тръгвам сам натам...

 

Отвъд светлината...

Отвъд тъмнината...

 

Където и да е там.

Запътен към средата на безкрая

Няма да се предам.

 

Отвъд мразината...

Отвъд топлината...

 

Отвъд самия блян.

Отвъд дори пътя на съдбата.

От времето вян,

търся руините

да построя нов храм...

 

Но, за жалост,

усещам.

Знам...

Обит в студен целофан,

ме чака

само счупен порцелан.

 

За да съградя нещо

Ще трябва още да дам...

Още да дам... Още да дам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...