Georgion
3 43

Dec 11, 2021, 7:20 AM

7мочисленик

Poetry » Other

602 0 0

Душата ми пуши своя седми грам.

Без срам в дима облян,

тръгвам сам натам...

Отвъд светлината...

Отвъд тъмнината...

Където и да е там.

Запътен към средата на безкрая

Няма да се предам.

Отвъд мразината...

Отвъд топлината...

Отвъд самия блян.

Отвъд дори пътя на съдбата.

От времето вян,

търся руините

да построя нов храм...

Но, за жалост,

усещам.

Знам...

Обит в студен целофан,

ме чака

само счупен порцелан.

За да съградя нещо

Ще трябва още да дам...

Още да дам... Още да дам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0