11 jun 2017, 20:10  

Август

  Poesía
445 3 0

 

Той се провесваше от върха на мансардата. 
Танцуваше по ръба на терасите, 
гъделичкаше сакъзчето с босите си пръсти, 
а то се люшваше и така се заливаше от смях, 
че изпускаше всичките си цветни фантазии. 
По обед Той се излягаше по клоните, 
чоплеше си жегите 
или играеше футбол по бостаните
по-разгорещен от запалянко.
В края си беше най-сладък. 
Те се опитваха да го уловят. 
Искаха да го вържат, 
да го затворят в бутилки. 
Той беше чувал как се очакват мъгли,
как се настаняват сланите
из целия двор, 
как  пристигат роднините им
и завземат партера, 
първия етаж, 
втория... 

 

Когато навърши 31, изчезна. 
Бяха му спуснали едно слънчево въже. 
Две лястовици кръстосаха сламки
на върха на мансардата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...