Jun 11, 2017, 8:10 PM  

Август

  Poetry
440 3 0

 

Той се провесваше от върха на мансардата. 
Танцуваше по ръба на терасите, 
гъделичкаше сакъзчето с босите си пръсти, 
а то се люшваше и така се заливаше от смях, 
че изпускаше всичките си цветни фантазии. 
По обед Той се излягаше по клоните, 
чоплеше си жегите 
или играеше футбол по бостаните
по-разгорещен от запалянко.
В края си беше най-сладък. 
Те се опитваха да го уловят. 
Искаха да го вържат, 
да го затворят в бутилки. 
Той беше чувал как се очакват мъгли,
как се настаняват сланите
из целия двор, 
как  пристигат роднините им
и завземат партера, 
първия етаж, 
втория... 

 

Когато навърши 31, изчезна. 
Бяха му спуснали едно слънчево въже. 
Две лястовици кръстосаха сламки
на върха на мансардата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...