Той се провесваше от върха на мансардата. 
Танцуваше по ръба на терасите, 
гъделичкаше сакъзчето с босите си пръсти, 
а то се люшваше и така се заливаше от смях, 
че изпускаше всичките си цветни фантазии. 
По обед Той се излягаше по клоните, 
чоплеше си жегите 
или играеше футбол по бостаните
по-разгорещен от запалянко.
В края си беше най-сладък. 
Те се опитваха да го уловят. 
Искаха да го вържат, 
да го затворят в бутилки. 
Той беше чувал как се очакват мъгли,
как се настаняват сланите
из целия двор, 
как  пристигат роднините им
и завземат партера, 
първия етаж, 
втория... 

Когато навърши 31, изчезна. 
Бяха му спуснали едно слънчево въже. 
Две лястовици кръстосаха сламки
на върха на мансардата.