7 mar 2008, 21:43

8-мартенско

  Poesía
1.3K 0 7
 

       8-МАРТЕНСКО

Плиснах шепа надежда на лицето,

разресах се със гребен от мечти,

изчистих струпаната болка в сърцето,

набрах букет от слънчеви лъчи.

Гласа вземах от малка чучулига,

от пъстра пеперуда взех крилата,

политнах, докъдето поглед стига,

със песен и усмивка на устата.

От пролетния цвят със аромата

поръсих себе си като с брокат,

облякох дреха, шита от цветята,

и цяла се изпълних с благодат.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...