Mar 7, 2008, 9:43 PM

8-мартенско

  Poetry
1.3K 0 7
 

       8-МАРТЕНСКО

Плиснах шепа надежда на лицето,

разресах се със гребен от мечти,

изчистих струпаната болка в сърцето,

набрах букет от слънчеви лъчи.

Гласа вземах от малка чучулига,

от пъстра пеперуда взех крилата,

политнах, докъдето поглед стига,

със песен и усмивка на устата.

От пролетния цвят със аромата

поръсих себе си като с брокат,

облякох дреха, шита от цветята,

и цяла се изпълних с благодат.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...