8-МАРТЕНСКО
Плиснах шепа надежда на лицето,
разресах се със гребен от мечти,
изчистих струпаната болка в сърцето,
набрах букет от слънчеви лъчи.
Гласа вземах от малка чучулига,
от пъстра пеперуда взех крилата,
политнах, докъдето поглед стига,
със песен и усмивка на устата.
От пролетния цвят със аромата
поръсих себе си като с брокат,
облякох дреха, шита от цветята,
и цяла се изпълних с благодат.
© Нели All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
