***

30 nov 2017, 16:31

Poesía » Otra

535 1 4

С изнесен неподправено фалцет

Една усмивка спира на вратата.

Аз още съм едва на петдесет

С надежда слънцето да е в средата.

Не зная колко ще вървя напред

Усещам мълниите падат близо

И вече знам защо на петдесет

Е леко вехта новата ти риза.

Трагедия ли е съдба не зная

Напусна ме обаче младостта

Тя много ме ревнуваше накрая

За изневерите ми с мъдростта.

И обеща ми да не се завръща.

Отскоро е на другата мансарда...

Усмивката почака вездесъща

И гмурна се в шума на булеварда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Жан-Кристоф (Jean Christophe)

2023-07-22T15:55:16+03:00

Страхотен стих. Както и всички останали, които сте публикували.
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2017-11-30T17:58:12+02:00

Дано е в средата. Слънцето!
Харесах и аз!
Anita765 (Ани Монева)

2017-11-30T17:42:47+02:00

Хубаво.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-30T16:54:43+02:00

Прекрасно!