***
С изнесен неподправено фалцет
Една усмивка спира на вратата.
Аз още съм едва на петдесет
С надежда слънцето да е в средата.
Не зная колко ще вървя напред
Усещам мълниите падат близо
И вече знам защо на петдесет
Е леко вехта новата ти риза.
Трагедия ли е съдба не зная
Напусна ме обаче младостта
Тя много ме ревнуваше накрая
За изневерите ми с мъдростта.
И обеща ми да не се завръща.
Отскоро е на другата мансарда...
Усмивката почака вездесъща
И гмурна се в шума на булеварда.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
