biser (Бисер Бойчев)
97 0
30.11.2017 г., 16:31 ч.

*** 

  Поезия » Друга
448 1 4

С изнесен неподправено фалцет

Една усмивка спира на вратата.

Аз още съм едва на петдесет

С надежда слънцето да е в средата.

 

Не зная колко ще вървя напред

Усещам  мълниите падат близо

И вече знам защо на петдесет

Е леко вехта новата ти риза.

 

Трагедия ли е съдба не зная

Напусна ме обаче младостта

Тя много ме ревнуваше накрая

За изневерите ми с мъдростта.

 

И обеща ми да не се завръща.

Отскоро е на другата мансарда...

Усмивката почака вездесъща

И гмурна се в шума на булеварда.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??