посветено
Тя отлита нанякъде с неизвестна посока.
В мен сърцето разкъсано, сякаш спира да бие.
Аз те моля единствено - теб, от високото,
изпрати ѝ любов и добра орисия.
Нека там по света - пъстър и необятен
свойта истина в шепичка слънце открие,
да усеща с душата си всеки верен приятел,
най-щастливите пътища да отваря с магия.
Аз криле съм ѝ дала - дай ѝ вятър надежден.
Върховете си с вяра да изкачва. Да може
да се връща понякога с огън копнежен. ...