Беше ли такъв, какъвто виждах те в сънищата.
Или бе такъв, какъвто си в мечтите.
Самият Дявол, тъй смирено свел глава пред невероятната ми красота.
Или поредния слуга на Бога - слепец, създаден за да служи.
Какъв бе ти?
Прелестният рус чаровник,
гледащ ме усмихващ се от снимките.
Или онзи, които нощем плачеше - пръв разбрал трагедията на света.
Позволи ми за последно да те видя - такъв, какъвто си наистина.
Събрал в себе си момчето, следващо рогатия и искащо света да промени.
И онзи другия - отказващ да ме види - поклонник с усмивка на лице,
изгубил себе си в добрината.
Почакай миг преди отново да се впуснеш в яростно преследване на сенките,
миражи от един различен свят.
Разбирам те, мечтател си, и както всеки, обречен бе да търсиш нещо,
което отдавна е изчезнало.
Обичах те, а ти ме мразеше
или бе обратното, не помня.
Кажи сега, след толкова години,
намери ли това, което търсеше?
© Йоана Кирилова Todos los derechos reservados