Беше ли такъв, какъвто виждах те в сънищата.

Или бе такъв, какъвто си в мечтите.

Самият Дявол, тъй смирено свел глава пред невероятната ми красота.

Или поредния слуга на Бога - слепец, създаден за да служи.

Какъв бе ти?

Прелестният рус чаровник,

гледащ ме усмихващ се от снимките.

Или онзи, които нощем плачеше - пръв разбрал трагедията на света.

Позволи ми за последно да те видя - такъв, какъвто си наистина.

Събрал в себе си момчето, следващо рогатия и искащо света да промени.

И онзи другия - отказващ да ме види - поклонник с усмивка на лице,

изгубил себе си в добрината.

Почакай миг преди отново да се впуснеш в яростно преследване на сенките,

миражи от един различен свят.

Разбирам те, мечтател си, и както всеки, обречен бе да търсиш нещо,

което отдавна е изчезнало.

Обичах те, а ти ме мразеше

или бе обратното, не помня.

Кажи сега, след толкова години, 

намери ли това, което търсеше?