***
Беше ли такъв, какъвто виждах те в сънищата.
Или бе такъв, какъвто си в мечтите.
Самият Дявол, тъй смирено свел глава пред невероятната ми красота.
Или поредния слуга на Бога - слепец, създаден за да служи.
Какъв бе ти?
Прелестният рус чаровник,
гледащ ме усмихващ се от снимките.
Или онзи, които нощем плачеше - пръв разбрал трагедията на света.
Позволи ми за последно да те видя - такъв, какъвто си наистина.
Събрал в себе си момчето, следващо рогатия и искащо света да промени.
И онзи другия - отказващ да ме види - поклонник с усмивка на лице,
изгубил себе си в добрината.
Почакай миг преди отново да се впуснеш в яростно преследване на сенките,
миражи от един различен свят.
Разбирам те, мечтател си, и както всеки, обречен бе да търсиш нещо,
което отдавна е изчезнало.
Обичах те, а ти ме мразеше
или бе обратното, не помня.
Кажи сега, след толкова години,
намери ли това, което търсеше?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Кирилова Всички права запазени