20 ago 2011, 14:36

* * *

  Poesía
600 0 0
Тази вечер те обрисувах в мечтите си така, както искам. Не какъвто си. И без друго аз не знам какъв си точно.
Обрисувах те в синьо. Като безкрайното море, което ни свързва и разделя... На тебе то е неразделен другар, а за мене е мечтателят, който жаждата на сърцето ми утолява.
Обрисувах те в небесно. Примесено с редки, малки облачета. Небето черпи моите мечтания и ги влива в невидими лъчи, които някой ще намери  и познае себе си...
Обрисувах те в бяло. Така, както най-много ти отива, и както всъщност свикнах  да те виждам. С тебе то се слива изцяло и с представата за чест и сила.
Обрисувах те в ухание. По въздуха разбрах какво да бъде то. Да съм сдържана към теб е изпитание... Как се сливат романтика и резервираност в едно?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© З. Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...