* * *

zuzara (З. Райкова)
91 58

20 ago 2011, 14:36

Poesía

415 0 0

Тази вечер те обрисувах в мечтите си

така, както искам.

Не какъвто си.

И без друго аз не знам какъв си точно.

Обрисувах те в синьо.

Като безкрайното море,

което ни свързва и разделя...

На тебе то е неразделен другар,

а за мене е мечтателят,

който жаждата на сърцето ми утолява.

Обрисувах те в небесно.

Примесено с редки, малки облачета.

Небето черпи моите мечтания

и ги влива в невидими лъчи,

които някой ще намери

и познае себе си...

Обрисувах те в бяло.

Така, както най-много ти отива,

и както всъщност свикнах

да те виждам.

С тебе то се слива изцяло

и с представата за чест и сила.

Обрисувах те в ухание.

По въздуха разбрах какво да бъде то.

Да съм сдържана към теб е

изпитание...

Как се сливат романтика и

резервираност в едно?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.