20 авг. 2011 г., 14:36

* * *

604 0 0
Тази вечер те обрисувах в мечтите си така, както искам. Не какъвто си. И без друго аз не знам какъв си точно.
Обрисувах те в синьо. Като безкрайното море, което ни свързва и разделя... На тебе то е неразделен другар, а за мене е мечтателят, който жаждата на сърцето ми утолява.
Обрисувах те в небесно. Примесено с редки, малки облачета. Небето черпи моите мечтания и ги влива в невидими лъчи, които някой ще намери  и познае себе си...
Обрисувах те в бяло. Така, както най-много ти отива, и както всъщност свикнах  да те виждам. С тебе то се слива изцяло и с представата за чест и сила.
Обрисувах те в ухание. По въздуха разбрах какво да бъде то. Да съм сдържана към теб е изпитание... Как се сливат романтика и резервираност в едно?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...