20 авг. 2011 г., 14:36

* * *

601 0 0
Тази вечер те обрисувах в мечтите си така, както искам. Не какъвто си. И без друго аз не знам какъв си точно.
Обрисувах те в синьо. Като безкрайното море, което ни свързва и разделя... На тебе то е неразделен другар, а за мене е мечтателят, който жаждата на сърцето ми утолява.
Обрисувах те в небесно. Примесено с редки, малки облачета. Небето черпи моите мечтания и ги влива в невидими лъчи, които някой ще намери  и познае себе си...
Обрисувах те в бяло. Така, както най-много ти отива, и както всъщност свикнах  да те виждам. С тебе то се слива изцяло и с представата за чест и сила.
Обрисувах те в ухание. По въздуха разбрах какво да бъде то. Да съм сдържана към теб е изпитание... Как се сливат романтика и резервираност в едно?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...