20.08.2011 г., 14:36 ч.

* * * 

  Поезия
365 0 0
Тази вечер те обрисувах в мечтите си
така, както искам.
Не какъвто си.
И без друго аз не знам какъв си точно.

Обрисувах те в синьо.
Като безкрайното море,
което ни свързва и разделя...
На тебе то е неразделен другар,
а за мене е мечтателят,
който жаждата на сърцето ми утолява.

Обрисувах те в небесно.
Примесено с редки, малки облачета.
Небето черпи моите мечтания
и ги влива в невидими лъчи,
които някой ще намери 
и познае себе си...

Обрисувах те в бяло.
Така, както най-много ти отива,
и както всъщност свикнах 
да те виждам.
С тебе то се слива изцяло
и с представата за чест и сила.

Обрисувах те в ухание.
По въздуха разбрах какво да бъде то.
Да съм сдържана към теб е
изпитание...
Как се сливат романтика и
резервираност в едно?


© З. Райкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??