* * *
598
0
0
Тази вечер те обрисувах в мечтите си
така, както искам.
Не какъвто си.
И без друго аз не знам какъв си точно.
Обрисувах те в синьо. Като безкрайното море, което ни свързва и разделя... На тебе то е неразделен другар, а за мене е мечтателят, който жаждата на сърцето ми утолява.
Обрисувах те в небесно. Примесено с редки, малки облачета. Небето черпи моите мечтания и ги влива в невидими лъчи, които някой ще намери и познае себе си...
Обрисувах те в бяло. Така, както най-много ти отива, и както всъщност свикнах да те виждам. С тебе то се слива изцяло и с представата за чест и сила.
Обрисувах те в ухание. По въздуха разбрах какво да бъде то. Да съм сдържана към теб е изпитание... Как се сливат романтика и резервираност в едно?
Обрисувах те в синьо. Като безкрайното море, което ни свързва и разделя... На тебе то е неразделен другар, а за мене е мечтателят, който жаждата на сърцето ми утолява.
Обрисувах те в небесно. Примесено с редки, малки облачета. Небето черпи моите мечтания и ги влива в невидими лъчи, които някой ще намери и познае себе си...
Обрисувах те в бяло. Така, както най-много ти отива, и както всъщност свикнах да те виждам. С тебе то се слива изцяло и с представата за чест и сила.
Обрисувах те в ухание. По въздуха разбрах какво да бъде то. Да съм сдържана към теб е изпитание... Как се сливат романтика и резервираност в едно?
© З. Райкова All rights reserved.
