27 sept 2007, 17:06

* * *

  Poesía
705 0 4

"Здравей" на прощаване

Пробивам стената,
а отвътре - празнота.
Разбих си главата
в свойта нелогична самота.
Затварям след себе си
вратата заспала.
И тръгвам със Себе Си,
оставяйки стаята опустяла....

... Навярно до болка прощално крещяла!

######################


***

Ти се роди,
но остана някъде там.
Част от мен сътвори,
но остана някъде сам.
Да те чакам ли -
не каза.
Ще ме чакаш ли -
не знам.

... А животът продължава -
аз трябва да му се отдам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...