27 sept 2007, 17:06

* * *

  Poesía
706 0 4

"Здравей" на прощаване

Пробивам стената,
а отвътре - празнота.
Разбих си главата
в свойта нелогична самота.
Затварям след себе си
вратата заспала.
И тръгвам със Себе Си,
оставяйки стаята опустяла....

... Навярно до болка прощално крещяла!

######################


***

Ти се роди,
но остана някъде там.
Част от мен сътвори,
но остана някъде сам.
Да те чакам ли -
не каза.
Ще ме чакаш ли -
не знам.

... А животът продължава -
аз трябва да му се отдам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...