Sep 27, 2007, 5:06 PM

* * *

  Poetry
707 0 4

"Здравей" на прощаване

Пробивам стената,
а отвътре - празнота.
Разбих си главата
в свойта нелогична самота.
Затварям след себе си
вратата заспала.
И тръгвам със Себе Си,
оставяйки стаята опустяла....

... Навярно до болка прощално крещяла!

######################


***

Ти се роди,
но остана някъде там.
Част от мен сътвори,
но остана някъде сам.
Да те чакам ли -
не каза.
Ще ме чакаш ли -
не знам.

... А животът продължава -
аз трябва да му се отдам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...