Срещнах те, съвсем случайно,
крехка, нежна и красива,
очите ти бяха жадни,
жадни за любов.
Заговорих те, съвсем случайно
гласа ти нежен чух,
изпълнен бе със разум,
с любов и със спокойствие.
Говорихме за щастие,
за нежност и любов.
Денем, когато
време свободно имахме.
Целунах те, но не случайно,
от нежен трепет любовен
ти беше във ръцете ми
красива, отдадена, спокойна.
Любих те, веднъж,
красиво беше
и от този ден
аз те искам и отново, и отново.
Във тебе срещнах любовта,
дари ми я, не я отнемай,
защото след като я разгори,
не искам аз да видя нищо друго.
© Любо Todos los derechos reservados