Срещнах те, съвсем случайно,

крехка, нежна и красива,

очите ти бяха жадни,

жадни за любов.

Заговорих те, съвсем случайно

гласа ти нежен чух,

изпълнен бе със разум,

с любов и със спокойствие.

Говорихме за щастие,

за нежност и любов.

Денем, когато

време свободно имахме.

Целунах те, но не случайно,

от нежен трепет любовен

ти беше във ръцете ми

красива, отдадена, спокойна.

Любих те, веднъж,

красиво беше

и от този ден

аз те искам и отново, и отново.

Във тебе срещнах любовта,

дари ми я, не я отнемай,

защото след като я разгори,

не искам аз да видя нищо друго.