28.03.2008 г., 14:08

* * *

726 0 0

Срещнах те, съвсем случайно,

крехка, нежна и красива,

очите ти бяха жадни,

жадни за любов.

 

Заговорих те, съвсем случайно

гласа ти нежен чух,

изпълнен бе със разум,

с любов и със спокойствие.

 

Говорихме за щастие,

за нежност и любов.

Денем, когато

време свободно имахме.

 

Целунах те, но не случайно,

от нежен трепет любовен

ти беше във ръцете ми

красива, отдадена, спокойна.

 

Любих те, веднъж,

красиво беше

и от този ден

аз те искам и отново, и отново.

 

Във тебе срещнах любовта,

дари ми я, не я отнемай,

защото след като я разгори,

не искам аз да видя нищо друго.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...