***

Мокрят сълзите лицето,

клепачите не се затварят,

изгарят в пламъци очите

и на небето стават огледало

Отдръпнаха се устните - студени,

ръката бавно се отдръпна,

лицето се превърна в мрамор,

а думите - в далечен шепот.

Вина и страх, в душата спотаени,

изплуват като пенести вълни,

разбиват се в стени непоклатими,

в скалите на отминали мечти.