***
935
0
0
Мокрят сълзите лицето,
клепачите не се затварят,
изгарят в пламъци очите
и на небето стават огледало
Отдръпнаха се устните - студени,
ръката бавно се отдръпна,
лицето се превърна в мрамор,
а думите - в далечен шепот.
Вина и страх, в душата спотаени,
изплуват като пенести вълни,
разбиват се в стени непоклатими,
в скалите на отминали мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чери Все права защищены
