***
928
0
0
Мокрят сълзите лицето,
клепачите не се затварят,
изгарят в пламъци очите
и на небето стават огледало
Отдръпнаха се устните - студени,
ръката бавно се отдръпна,
лицето се превърна в мрамор,
а думите - в далечен шепот.
Вина и страх, в душата спотаени,
изплуват като пенести вълни,
разбиват се в стени непоклатими,
в скалите на отминали мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чери Всички права запазени
