27 dic 2020, 19:33  

Една Коледа

  Poesía
1.1K 0 6

Над площада от коледен блясък пленен,

прогърмява последна звезда наранена

и към вкъщи потича река устремена,

под елхата да срещне нощта пресвещенна.

 

А край нейния бряг, там на пейка самотна,

до фонтана на парка, накрай на нощта,

сред кашони и чанти старица сиротна

стяга коледа своя напук бедността.

 

Два буркана от кетчуп и лукче - глава,

от контейнер за смет и с мъка събрани.

Хляб нарязан на тънки филийки, но чер,

две яйца без жълтък, но твърдо сварени.

 

И празнува тя святата Коледна нощ,

без лъжица, покривка, без златен бокал.

Господ идва, присяда на каменен кош

и ръката ѝ взема, изтрива печал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Иване!
  • Затрогващ стих! Поздравления, Хари!
  • Благодаря, Светулчице! Това е награда за целия сайт! Тя показва, че дори такъв, какъвто бях станал аз, т.е. неграмотен, може да успее, като е тук, в сайта! Благодаря на едно Златно Сърце - поетесата Латинка Златна, на редактора - Майстора, който приемам, като Духовен Учител. Също благодаря на г- н Колев, собственик на сайта!
    На Бате Стойчо, поетът, който първи ме насърчи!
    На редакторите Мая Попова, Таня Донова..!
    На всички приятели откакто съм тук!
    Вярвайте в мечтите си! Следвайте ги!
    Учете се от опита и откривате нови хоризонти!!!
    Светло Рождество Христово !
  • Присъединявам се към мнението на Мария. И честита награда! Пожелавам ти светли празници. 🌿
  • Благодаря от сърце, Мария!
    Бъди благословена!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....