27.12.2020 г., 19:33  

Една Коледа

1.1K 0 6

Над площада от коледен блясък пленен,

прогърмява последна звезда наранена

и към вкъщи потича река устремена,

под елхата да срещне нощта пресвещенна.

 

А край нейния бряг, там на пейка самотна,

до фонтана на парка, накрай на нощта,

сред кашони и чанти старица сиротна

стяга коледа своя напук бедността.

 

Два буркана от кетчуп и лукче - глава,

от контейнер за смет и с мъка събрани.

Хляб нарязан на тънки филийки, но чер,

две яйца без жълтък, но твърдо сварени.

 

И празнува тя святата Коледна нощ,

без лъжица, покривка, без златен бокал.

Господ идва, присяда на каменен кош

и ръката ѝ взема, изтрива печал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Иване!
  • Затрогващ стих! Поздравления, Хари!
  • Благодаря, Светулчице! Това е награда за целия сайт! Тя показва, че дори такъв, какъвто бях станал аз, т.е. неграмотен, може да успее, като е тук, в сайта! Благодаря на едно Златно Сърце - поетесата Латинка Златна, на редактора - Майстора, който приемам, като Духовен Учител. Също благодаря на г- н Колев, собственик на сайта!
    На Бате Стойчо, поетът, който първи ме насърчи!
    На редакторите Мая Попова, Таня Донова..!
    На всички приятели откакто съм тук!
    Вярвайте в мечтите си! Следвайте ги!
    Учете се от опита и откривате нови хоризонти!!!
    Светло Рождество Христово !
  • Присъединявам се към мнението на Мария. И честита награда! Пожелавам ти светли празници. 🌿
  • Благодаря от сърце, Мария!
    Бъди благословена!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...