5 may 2011, 23:09

:*:*:*

  Poesía
864 0 1

До мъж никога не бях видяна усмихната - 

сякаш бях от любовта вечно отритната...

Но срещна ме един купидон

и с радост ме заведе в своя дом.

Разказа ми какво е любовта - 

била тя най-красивото нещо на света!

Мила и добра ставала всяка жена

под нежната ласка на някоя мъжка ръка.

Целувки страстни,

мигове опасни,

обещания за вечност,

прегръдки, изпълнени с толкова нежност...

"Теб аз избрах да върнеш моя смях!

В свят един да бъдем двама пожелах!

Обичам те, бъди какъвто си!

Живота с теб в добро и зло ще споделим!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Зубева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...